Проф. д-р Лилия Демиревска: Сърцето на жените е по-уязвимо при провеждане на противотуморна терапия

В новата ни рубрика „Мисия ЛЕКАР“ ви представяме специалисти, които са заслужили доверието на пациентите и са доказали своята етичност и грижа към тях.

Проф. д-р Лилия Демиревска е завършила Медицински университет-София през 1996 г. Година по-късно започва специализация във ВМА, има специалности по вътрешни болести и кардиология. Преподава „Вътрешни болести“ на медицински сестри и акушерки във Факултета по обществено здраве на Югозападния университет. Член е на Управителния съвет на Дружеството на кардиолозите в България и е председател на Работната група по кардиоонкология към тази организация. Сертифицирана е в базово и експертно ниво по ехокардиография. В момента работи в Клиниката по кардиология във ВМА-София.

Проф. Демиревска, каква специалност е кардиоонкологията, която практикувате във ВМА?

- Това е под специалност на кардиологията, съвсем нова е. В Европа се сертифицира, а у нас все още не. Работи се по нея по-активно от няколко години и т.г. ще се проведе първият Европейски кардиоонкологичен конгрес. Тази специалност се оформи, защото имаше нужда от нея. Със съвременната противотуморна терапия все повече пациенти живеят дълго след лечението си и вече се сблъскваме с токсичните ефекти от него, които поразяват сърцето. Съвременната противотуморна терапия обхваща класическата химиотерапия, имунотерапията, лечението с моноклонални антитела, с хормонални медикаменти и много други. Има лекарства от класическата химиотерапия, каквито са антрациклините, които могат да проявят токсичния си ефект върху сърцето 20-30 г. след тяхното приложение.

Т.е. има деца, лекувани в детска възраст от левкемия, при които този вид медикаменти са включени в стандартните схеми на лечение. Те са излекувани от левкемията, но на 40-годишна възраст се установява, че сърцето им е уголемено и са с тежка сърдечна недостатъчност. Това е само един от примерите. Днес този вид медикаменти продължават да се използват, но много внимателно се преценяват дозите и може да се приложат различни лекарства за намаляване на токсичните ефекти. Някои от съвременните медикаменти също имат странични ефекти. Те могат да предизвикат сърдечна недостатъчност, както и ритъмни нарушения, миокардити, инфаркти, т.нар. Такоцубо синдром, венозна тромбоемболия и други.

Например, хормоналната терапия при простатен карцином може да доведе до по-ранна атеросклероза. Пациентите развиват по-рано исхемична болест на сърцето.

Как кардиоонкологът може да помогне на онкоболен, при когото предстои противотуморна терапия?

- Ролята на кардиоонколога е предварително да направи оценка за потенциален риск от увреждане на сърцето, когато при даден пациент предстои започване на противотуморна терапия. Най-напред получаваме информация от лекуващите онколози каква точно терапия ще бъде приложена на даден пациент. Правим му сериозен преглед и редица изследвания, като електрокардиограма, ехокардиография и други при необходимост. Така търсим изходно засягане на сърцето, артериална хипертония, промени в електрокардиограмата. След това се стараем да започнем превантивна терапия на сърцето, за да намалим токсичността на противотуморната терапия. След това, разбира се, също периодично проследяваме пациентите в зависимост от вида терапия, за да следим тяхното състояние и да открием рано евентуална сърдечна кардиотоксичност. При поява на сърдечна токсичност може да се наложи спиране или смяна на противотуморното лечение и лечение на сърдечното увреждане.

Тук има много специфични неща. Трябва да се изберат най-точните медикаменти за лечение на хипертония, на ритъмни нарушения, защото са възможни медикаментозни взаимодействия с противотуморната терапия. Ние се учим ежедневно, излизат много нови медикаменти, четем непрекъснато. Много важна е работата в т.нар. кардиоонкологичен тим, в който заедно работят онколози, лъчетерапевти, кардиолози. В Европа това стана стандарт за обгрижване на онкопациентите, а тук някак си е на заден план. Малко пациенти се проследяват добре и според изградените в Европа правила.

Ние във ВМА успешно сме въвели тази практика и работим в условията на кардиологичен тим, като непрекъснато обсъждаме пациентите си, особено по-високо рисковите. Това трябва да се постави като държавен стандарт, за да се практикува масово. Иначе, всичко се прави на добра воля от страна на лекарите, но все пак го вършим, защото така трябва да се лекуват онкоболните.

При кои пациенти най-често се наблюдава токсичен ефект от противотуморната терапия върху сърцето?

- Споменах вече децата с левкемия, но по-високо рискови са и по-възрастните пациенти, които имат предшестващо сърдечно заболяване, както и жените. Може би сърцето при жените е по-уязвимо. Това донякъде е свързано с по-ниското тегло при тях и необходимостта от преоценка на дозата. Друга причина може да е фактът, че жените са по-малко обследвани и в по-малък брой дами се включват в повечето проучвания. Така или иначе, независимо от пола, ние сме тук, за да помагаме на всичките си пациенти, независимо от пол, възраст, социално и финансово състояние.