Как да се освободим от огорчението: три стъпки към освобождаване на ума и енергията

Много хора носят в себе си огорчение с години — към родители, които не са били толкова любящи, колкото са имали нужда, към партньори, които не са оценили усилията им, или към шефове, които никога не са забелязали напрежението и стреса им. Дори когато знаем, че огорчението не ни помага, да го пуснем наистина може да се усеща почти невъзможно. За да се освободим от него, първо трябва да разберем какво всъщност е огорчението и как действа. Както обяснява психологът Ник Уигнал, огорчението не е просто чувство, то е навик на мислене, който може да се промени чрез осъзнаване и практика.

Ето три мощни прозрения, които могат да ви помогнат да се освободите от хватката на огорчението:

1. Огорчението е глагол, не съществително

Огорчението не е нещо, което ни се случва — то е нещо, което правим. То е навикът да преживяваме отново болезнени спомени, да анализираме защо някой ни е наранил или да си представяме как нещата можеха да се развият по друг начин. Не можем да контролираме миналото или спомените, които изплуват, но можем да контролираме как реагираме на тях. Ключът е да разпознаем момента, в който умът ни отново започва да се връща към същата история — и внимателно да насочим фокуса си обратно към настоящето.

Както казва Виктор Франкъл:

„Между стимула и реакцията има пространство. В това пространство се крие нашата сила да изберем как да реагираме. В избора си се крият нашият растеж и нашата свобода.“

Да се научим да използваме това пространство е началото на емоционалната свобода.

2. Попитайте: Каква работа върши моето огорчение?

Ако огорчението е толкова болезнено, защо го задържаме? Защото както всеки навик то служи на скрита цел. То върши „работа“ за нас. Понякога огорчението подхранва егото, като ни кара да се чувстваме като жертви, да имаме усещане за важност или морално превъзходство. Друг път прикрива тъга или мъка, които не искаме да почувстваме, или ни разсейва от нещо смислено, но плашещо, което не сме посмели да последваме.

Попитайте себе си:

„Каква работа върши моето огорчение за мен?“

Когато откриете скритата му цел, можете да намерите по-здравословен начин да посрещнете тази нужда — било чрез укрепване на самоуважението, позволяване на скръбта или директна среща със страха.

3. Живейте утвърждаващо

Противоположността на огорчението не е просто прошката — това е утвърдеността. Хората, които се освобождават от огорчение, са тези, които се научават да живеят ясно и смело — знаят какво искат и имат смелостта да го поискат. Да живееш утвърждаващо означава:

• Да поискаш това, което искаш, дори когато е неудобно;

• Да казваш „не“, когато нещо не е правилно за теб, дори ако другите не одобряват;

• Да изразяваш своята истина, дори когато се страхуваш от осъждане.

Когато започнеш да се движиш към своите истински цели, енергията ти естествено се измества от миналото към настоящето. Колкото повече живееш напред, толкова по-слаба става хватката на старите рани.

Пътят напред

Да пуснеш огорчението не е еднократен акт, това е практика. Започни, като забелязваш кога започваш да преживяваш старите сцени отново. Попитай каква роля играе това чувство в живота ти, след това, стъпка по стъпка, започни да живееш по-утвърждаващо — воден от яснота, смелост и самоуважение. Когато го направиш, миналото постепенно губи силата си, а енергията ти се освобождава за онова, което наистина има значение: да живееш живота си пълноценно и свободно.