top of page

Скритата чувствителност на Изтока

  • Снимка на автора: ДОРИС КЛИНИКС
    ДОРИС КЛИНИКС
  • преди 3 дни
  • време за четене: 2 мин.

ree

Преоткриване на силата на чувствителните хора в общества, които ценят твърдостта


В много страни от Източна Европа хората са израснали в култури, които възхваляват силата, издръжливостта и самоконтрола. Да се оплакваш се смята за слабост, а да показваш чувства – за нещо неуместно. Идеалът беше да бъдеш силен, мълчалив и надежден – човек, който понася живота без да се прекършва.


В такава атмосфера чувствителността трудно намира пространство. Хората, които усещат дълбоко, които се трогват лесно или преживяват света по-интензивно, често се научават да крият тази своя природа. Мнозина са израснали с усещането, че нещо не е наред с тях – че тяхната нежност е слабост, която трябва да се преодолее. Така чувствителните хора са станали майстори в това да се вписват, да изглеждат по-твърди, отколкото са в действителност. Но дълбоко вътре винаги са знаели, че усещат живота по-различно – по-живо, по-истински.


Днес времената се променят. Ново поколение израства с повече откритост, с по-богат език за емоциите и с готовност да поглежда навътре. Но старите фрази – „Не бъди толкова чувствителен“ или „Спри да преувеличаваш“ – все още отекват в домовете ни. За мнозина идеята, че чувствителността може да бъде дар, а не тежест, все още звучи необичайно.


Когато книга “Укрепващи практики за чувствителни хора” беше преведена и издадена в България (от Кибеа), самият факт на нейното публикуване вече е знак за промяна. Това показва, че в обществото започва да настъпва обрат – все повече хора разбират и приемат, че съществуват чувствителни хора и че техните преживявания и чувства заслужават признание. Това е важна стъпка към по-дълбоко разбиране и нормализиране на чувствителността като част от човешката природа.


За онези, които са израснали в общества, където се цени мълчанието пред чувствата и силата пред чувствителността, това признание е лечебно. То казва: Твоята чувствителност не е недостатък за поправяне, а сила за прегръщане.


В Западна Европа темата за чувствителните хора вече е част от общественото съзнание. Има книги, обучения и общности, посветени на нея. В Източна Европа това разбиране едва сега започва да се развива — но расте бързо. С него се ражда и ново качество на състрадание – по-меко, по-човешко, по-дълбоко.


Чувствителността не е противоположност на силата. Тя е различен вид сила – онази, която усеща дълбоко, възприема истинно и свързва сърдечно. Настъпи време чувствителните хора на Изтока да спрат да се крият и да започнат да светят – да застанат в своята истина и да напомнят на света, че нежността също е сила.

Коментари

Оценено с 0 от 5 звезди.
Все още няма оценки

Добавяне на отзив
bottom of page