Тревожността не е в теб – тя е в навика на ума ти - и решението не е хапче

Събуждаш се, още не си изпила кафето – а вече усещаш напрежение. Сякаш гониш нещо, но не знаеш какво. Изтощена си, на ръба на сълзи, без очевидна причина.

Звучи познато? Не си сама.

Все повече жени изпитват тревожност, страх и липса на енергия – дори когато всичко „изглежда наред“. И точно това обърква: „Нищо лошо не се случва… защо тогава се чувствам така?“

Може би просто търсиш решението не там, където се намира проблемът.

Медикаментите, анализите и опитите да „се стегнеш“ често не помагат, защото пропускат една проста истина: тревожността не е дефект в теб. Тя е в начина, по който умът ти е свикнал да работи.

Какво всъщност причинява тревожността?

Тревожността не винаги идва от травма или психично разстройство. Много често, това е просто навик на мозъка ти. Точно като навика да ядеш сладко следобед – само че този навик те кара да се чувстваш напрегната, изтощена, без въздух.

Психиатърът д-р Джъдсън Брюър от университета Браун установи през 2011 г., че мозъците на повечето хора са свръхактивни в области, свързани с притеснения и негативни мисли – дори когато си „в покой“. Той нарече тази мрежа Default Mode Network (DMN) – „мрежата по подразбиране“. 

Именно тя кара ума ни да повтаря: „Ами ако стане нещо?“ / „Защо казах това вчера?“ / „Как ще се справя, ако загубя работата си?“

С други думи – тревожността често е резултат от ум, който никога не е учил как да се успокоява.

Защо точно аз?

Истината е проста: никой не ни е учил как да успокояваме ума си. Учат ни да спортуваме, да се храним правилно, да учим. Но не и как да дишаме осъзнато. И със сигурност не – как да забелязваме какво се случва вътре в нас.

А умът, точно като мускулите, има нужда от тренировка. Ако не го тренираш в спокойствие, той свиква с напрежението. И това е реалността на милиони жени – ум, който е в хроничен стрес, дори без външна причина.

Какво можеш да направиш? Да не тренираш тревога – а спокойствие.

Ако тревожността е навик – значи може да се промени. Това правим чрез медитация и осъзнато дишане.

Медитация:

Не е нещо „духовно“ или „отнесено“ – а психическо упражнение за фокус и присъствие. Учи ни да не скачаме след всяка мисъл, а да останем тук – в тялото, в дъха, в настоящето.

През 2014 г. д-р Мадхав Гоял от университета Джонс Хопкинс публикува мета-анализ на 47 клинични изследвания, в който доказва, че медитацията значително намалява тревожност и депресия – почти като лекарства.

Осъзнато дишане:

Техники като „4-4“ (вдишване 4 сек.издишване 4) активират парасимпатиковата нервна система – системата на спокойствието и възстановяването.

През 2023 г. изследване на Станфордския университет под ръководството на д-р Дейвид Шпигел показа, че само 5 минути дишане дневно подобряват настроението и намаляват тревожността – дори повече от пасивна медитация.

Защо това наистина работи?

Защото медитацията и дишането не просто „успокояват“. Те променят начина, по който мозъкът ти функционира.Когато практикуваш редовно, намалява активността в тревожните мрежи на мозъка и се активират зони, свързани с присъствие, устойчивост и контрол.

Ти учиш ума си: „Не всяка мисъл е опасност. Не всичко трябва да ме стряска. Аз мога да остана с мен – в спокойствие.“

Дишането и медитацията няма да решат всички ти проблеми за един ден. Но ще ти дадат нещо много по-ценно – умение. Способност да останеш спокойна, дори когато около теб има шум, стрес или хаос.

Подарѝ си 10 минути на ден. Не е много. То е за теб. И може да промени не само деня ти – а може би и живота ти.